GESTUS is an association focused on creating and affirming a cultural policy on the territory of Bulgaria and outside of it, geared toward different groups of people, which acknowledges the cultural significance of theatre and art.
Проекти
“Тук… на края на света” – руска пиеса на българската сцена
Още в началото на спектакъла сценичното действие ни отвежда в такива художествени пространства, че за зрителя е трудно да определи къде и кога с точност се развива действието. Несъмнено, това решение е търсен ход, драматургичният текст да надхвърли рамките на „националното и специфичното“ и да намери своя живот чрез интерпретацията на режисьора Александър Галперин. „Тук … на края на света“ е първата творба на руския драматург Алекс Бьорклунд , която стъпва на българска сцена, благодарение на адаптацията на театрално сдружение „ГЕСТУС“. Тя разказва история за самота, изолация и апатия, погледнати от трагичните и комичните им страни.
„Тук…на края на света“ ни навява апокалиптични мисли, но само за малко. Спектакълът ни препраща в един по-метафоричен свят, извън буквалните възприятия. Първата сценичната картина ни отвежда в един откъснат от цивилизацията, забравен остров, където на пръв поглед не се случва нищо друго, освен поредната смразяваща буря. Там се намира и малкият, уютен бар на Емма (Илона Господинова), в който предстои персонажите да разкажат своите истории, да се разплетат дълго пазени тайни и да извървят пътя към мечтите си. Естествено, в същото пространство публиката се запознава и с останалите персонажи – Йорген (Игор Дамянов), Густав (Иван Тодоров) и Тобиас (Симеон Тодоров).
Сценографията е минималистична, без излишни бутафории, но същевременно функционална – три малки маси, на близко разстояние, с по два стола. Върху нещо – приличащо на пиедестал, стои едно старо радио. Лъч светлина прониква през прозореца. Навън вали като из ведро – стена от дъжд и пробляскващи светкавици, които осветяват помещението и прегърмяват така, като че ли идва краят на света. Тази стихия на природата ражда музика – лайтмотивната тема на спектакъла. В представлението сме въведени с гръм. В полумрак се появява силуета на Емма. Като на сън или в полусънено състояние се опитва да подреди бара за работа, от радиото зазвучава музика. Всичките ѝ движения издават много добри танцувални качества и артистични маниери. Тя с всеотдайност се превъплащава в ролята на шоу-актриса и успява без никакви проблеми да превърне почистване на бара в атрактивен шоу номер. Изборът на песен е нетрадиционен – от старото радио звучи Candy Man на Кристина Агилера. Въпреки това, песентта е подходяща, защото е съвременна песен с ретро елементи. Това ни напомня, че действието може да се развива навсякъде и по всяко време; че терзанията, конфликтите, но и щастието, които предстоят на героите могат да бъдат и наши. Не след дълго, Емма е извадена от транса на музиката и върната в ежедневието, когато посетителите на бара започват да се появят един по един. Пръв е Йорген, който е изпълнен с нервност, енергия и детски ентусиазъм. Поведението на героя е в ярък контраст с това на раздразнената и на моменти апатична Емма, а разговорите между тях разкриват и причините за тревогите ѝ – мъжът ѝ е в кома…….Цялата статия може да прочетете тук.