Проекти

“Тук… на края на света” – руска пиеса на българската сцена

18042897_10206842799667394_1128063855_o-1024x683

Още в началото на спектакъла сценичното действие ни отвежда в такива художествени пространства, че за зрителя е трудно да определи къде и кога с точност се развива действието. Несъмнено, това решение е търсен ход, драматургичният текст да надхвърли рамките на „националното и специфичното“ и да намери своя живот чрез интерпретацията на режисьора  Александър Галперин.  „Тук … на края на света“ е първата творба на руския драматург Алекс Бьорклунд , която стъпва на българска сцена, благодарение на адаптацията на театрално сдружение „ГЕСТУС“.  Тя разказва история за самота, изолация и апатия, погледнати от трагичните и комичните им страни.

„Тук…на края на света“ ни навява апокалиптични мисли, но само за малко. Спектакълът ни препраща в един по-метафоричен свят, извън буквалните възприятия. Първата сценичната картина ни отвежда в един откъснат от цивилизацията, забравен остров, където на пръв поглед не се случва нищо друго, освен поредната смразяваща буря. Там се намира и малкият, уютен бар на Емма (Илона Господинова), в който предстои персонажите да разкажат своите истории, да се разплетат дълго пазени тайни и да извървят пътя към мечтите си. Естествено, в същото пространство публиката се запознава и с останалите персонажи – Йорген (Игор Дамянов), Густав (Иван Тодоров) и Тобиас (Симеон Тодоров).

Сценографията е минималистична, без излишни бутафории, но същевременно функционална – три малки маси, на близко разстояние, с по два стола. Върху нещо – приличащо на пиедестал, стои едно старо радио. Лъч светлина прониква през прозореца. Навън вали като из ведро – стена от дъжд и  пробляскващи светкавици, които  осветяват помещението и прегърмяват така, като че ли идва краят на света. Тази стихия на природата ражда музика – лайтмотивната тема на спектакъла. В представлението сме въведени с гръм. В полумрак се появява силуета на  Емма. Като на сън или в полусънено състояние се опитва да подреди бара за работа, от радиото зазвучава музика. Всичките ѝ движения издават много добри танцувални качества и артистични маниери. Тя с всеотдайност се превъплащава в  ролята на шоу-актриса и успява без никакви проблеми да превърне почистване на бара в атрактивен шоу номер. Изборът на песен е нетрадиционен – от старото радио звучи Candy Man на Кристина Агилера. Въпреки това, песентта е подходяща, защото е съвременна песен с ретро елементи. Това ни напомня, че действието може да се развива навсякъде и по всяко време;  че терзанията, конфликтите, но и щастието, които предстоят на героите могат да бъдат и наши. Не след дълго, Емма е извадена от транса на музиката и върната в ежедневието, когато посетителите на бара започват да се появят един по един. Пръв е Йорген, който е изпълнен с нервност, енергия и детски ентусиазъм. Поведението на героя е в ярък контраст с това на раздразнената и на моменти апатична Емма, а разговорите между тях разкриват и причините за тревогите ѝ – мъжът ѝ е в кома…….Цялата статия може да прочетете тук.

 

Advertisements