В стаята на едно малко момиченце, всички мъниста бяха пръснати по земята, а тя твореше своето изкуство. Това е Антония-Мария преди повече от 10 години. Днес, вече на 22 й предстои да се дипломира като сценограф в Националната художествена академия. Казват ,че пътят към изкуството е един – или се отдаваш изцяло, или не го обичаш достатъчно. Е, тя е от първите. Спокойно можем да кажем, че й е в кръвта – баща й, баба й и дядо й отдават живота си на театралната сцена. Но за разлика от тях , тя предпочита да остане в сянка – зад кулисите. Мечтае в България да се говори за театър, да се прави повече. И повече да се цени. Като всеки художник, без муза не може. А внезапно връхлети ли я, може да рисува цяло денонощие. Мисли, че на пръв поглед създава впечатление на по-хладен и леко дръпнат човек, а всъщност зад този образ се крие един от най-състрадателните и усмихнати млади хора. Безрезервно вярва в доброто и в това, че хората трябва да си помагат. А на нея винаги може да се разчита. Обожава морето. Може да стои на брега с часове – да се вглежда в синьо-зелените вълни и да се наслаждава на всяко движение.
GestusTheatre 