,,Пътникът ‘’ (съчинен от танц и театър)
изследва психологическата разруха на човека, който е обезпокоен от терзанието на неговата душа, неговите мисли.
Терзанието от несправедливостта, която виждат очите му.
Човек живее според мислите си. Страха към нещо ново е породен от нашите мисли. Границите съществуват единствено и само в нашите мисли.
Въпросът е, може ли човек да избяга от мислите си?
На всеки от нас през живота му се появява някаква светлинка, на която трябва да и се доверим“ – из ,, Пътникът ‘’.
