Катерина Велчева

DSC_4107
Катерина Велчева

„Това съм аз – Катерина. Върл оптимист, който все още вярва в доброто у хората. Мечтател. Любопитен и отворен към света човек, дълбоко отдаден на семейството, приятелите си…и театъра. Жертвоготовна, борбена, отговорна и същевременно хаотична, понякога леко объркана и припряна личност. С две думи: странна птица. Обичам сладката умора след дълга репетиция ( усещането да си пълноценен ), обичам да танцувам (чудесен начин за изразходване на негативна енергия), обичам съня (дори малко повече, отколкото е необходимо), обичам…просто обичам. Имах честта да съм студент в последния клас на прекрасния Човек, актьор и педагог – проф. Венцеслав Кисьов. Той положи основите и ми даде начален тласък в магията, наречена Театър. След завършването на бакалавърската ми степен по Актьорско майсторство през 2016г., без колебание, още същата година записах магистратура – Театрална режисура. Художественият ни ръководител – д-р. Николай Ламбрев – Михайловски ме провокира да погледна отвъд възможностите си, за да творя, мисля, действам и да повярвам в себе си.“

Анастас Жайгаров

DSC_3994
Анастас Жайгаров

„Родих се в планината на 8 април в 19 часа. До колкото си спомням тъкмо залязваше слънцето. Докато сменях пелените , проходих..после проговорих , за което много хора днес ги болят ушите . Докато растях предимно на височина, разбира се, преминах през детската градина , дърпането на ушите , училището , стадиона , корта… и се озовах на сцената . Там останах..завърших и сега още съм на нея.“

Ѓорги Трајков

DSC_3933
Ѓорги Трајков

„Без много бръщолевене, празни думи и вричания.. Истинност! Действие и пак действие, не само на сцената, а и в живота! Кратък, точен и ясен. Без недомлъвки и скрити подтекстове, човек на кристалната истина и общуване. Раждаме се, растем, учим се и умираме, всичко друго в живота е за развлечение.“

„Пет Вечери“

5vecheri_event

Театър „GESTUS“ представя на вашето внимание комедията
„Пет Вечери“ по мотиви на Александър Володин.

Участват:
Михаела Заимова 
Анастас Жайгаров
Таня Янчева
Никола Костадинов
Фотограф: Милена Кънчева
Режисьор: Катерина Велчева

Интересното при джаз музиката е, че всеки инструмент има своя собствена партитура, т.е. всеки свири различно от другия, но сливайки се в едно, инструментите сякаш засвирват в синхрон и ето го – джазът. 
Такива са и нашите герои – всеки един от тях има свой собствен ярък и изявен характер, но всъщност не могат един без друг. Когато са заедно те са пълноценни, допълват се и се получава онази хармония, за която всеки мечтае.
Дали е възможно животът ви да се преобърне в рамките на пет вечери? Убедете се сами…

Михаела Заимова

DSC_3939
Михаела Заимова

“Ако съумеем да превърнем театъра в стремеж за усъвършенстване на душите ни и стремглаво се насочим към ОБИЧТА..тогава ще творим!“
“Ако умеехме да летим… Ако бяхме благословени да имаме крила… Ако душите ни по-често се хвърляха в безметежен, а защо пък не и бурен полет…ах колко красив щеше да е живота ни! “
Михаела завършва актьорско майсторство в последния клас на Венцеслав Кисьов и остава заразена с енергията, любовта и уважението към театъра, които проф. Кисьов възпитава във всеки един от студентите си. В последствие завършва режисура при Николай Ламбрев, който разкрива пред нея възможностите да създаваш нов, личен свят на сцената.

„Тук…на края на света“ – Синопсис


Синопсис

Авторът на пиесата „Тук… на края на света“ – Александър Сергеев, ползващ ексцентричния псевдоним Алекс фон Бьорклунд, все още не е познат на българския зрител и нашият съвместен проект ще е първия му опит да стъпи на българска сцена. Любопитството ми откри в тази пиеса най-актуалните неща, пряко касаещи днешната младеж и това са – ТЕМАТА, върху която авторът построява своя сюжет и КОНФЛИКТЪТ, който изследва.

В този забързан, ослепял, оглушал и почти озверял от стремителното развитие свят, бездушие, отчуждение и тяхното производно самота – са най-актуалните теми на 21 век. А сблъсъка между потребността на човека да бъде щастлив и невъзможността това да се случи – е класическият конфликт, който занимава човечеството от както свят светува.

Тези неща при Александър Сергеев прехвърлят рамките на „националното“ и „специфичното“ – той съумява да докаже, че те в равна степен касаят всеки човек във всяко едно кътче по света. Именно тази общочовечност и актуалност са в осново на избора ми да поставям тази пиеса и това ме накара да внеса леко допълнение в заглавието на спектакъла – към обобщаващото и абстрактно заглавие „На края на света“, реших да добавя едно уточнение – „Тук“ – тук при нас, тук и сега – „Тук… на края на света“.

Авторът ни кани на много странно място – на края на света. Всъщност може би не е чак толкова непознато място за нас. Всеки по един или друг начин, мислейки за живота си стига до това място, ако не буквално, то в преносен смисъл. Аз пък считам, че не ние стигаме до края на света, а той ни настига. Всичко зависи от нашето отношение към живота, който живеем. Ако допуснем бездушие, отчуждение и самота да ни прегърнат… ако не ги разпознаем още при първа среща и им позволим да изпълнят живота ни докрай… тогава много лесно ще се окажем в положението на героите на тази пиеса. Изведнъж този призрачен край на света ще придобие очертанията на нашия собствен живот – държавата, в която сме се родили, градът, в който живеем, улиците, по които вървим и домът, в който се връщаме, ще се превърнат в най-омразното място.

Естествено, животът е нещо изключително както казва един от нашите герои – „Чудо голямо“ и той винаги е по-силен от нас и винаги ни оставя шанс за оцеляване. За това в тази постановка посланието ни е: „Ние сме хора-човеци и трябва да изживеем този живот изпълнени с любов, а не с омраза и да се наслаждаваме на всеки миг от него. Да обичаме нашия свят такъв, какъвто е – друг нямаме. Да не пропускаме и най-малките неща около нас, за да бъдем истински щастливи и може би тогава ТУК… няма да е краят на света.“

Сигурен съм, че зрителите ще намерят множество паралели с битието ни, с мислите и чувствата от които понякога бягаме и търсим спасение.

 Режисьор постановчик Александър Галперин

Рецензия на представлението