Ралица – Амо Ра

35893244_2146534178958393_8571060212188839936_o

„Занимавам се с всякакъв вид изкуство от малка. Първа ме плени музиката и заедно с нея израснах в различни детски и училищни хорове. По-късно се влюбих в литературата и драмата. Така в 8 клас продължих пътя си в театрална школа, която ми даде много повече отколкото очаквах и се превърна в мой втори дом. Там осъзнах че искам да прекарам живота си на сцената. След което записах актьорско майсторство в учебния театър в Благоевград. Сърцето ми обаче не успя да се откаже от литературата и дълго време се разкъсвах между нея и театъра. Наскоро обаче осъзнах че светът в който живеем не е черно-бял, той е пълен с нюанси, които макар и различни се допълват идеално. По същия начин, това което изпълва сърцето ни никога не е само едно и всичко, което е в него, ни прави това, което сме. Именно затова вярвам,че един екип в театъра е добър тогава когато всеки от членовете му блести със своя уникална светлина,а на сцената горят като едно.“

 

Елисавета Вакъвчиева

29872071_2102735273338284_467705593417180373_o

„Занимавам се с всякакъв вид изкуство от малка. Първа ме плени музиката и заедно с нея израснах в различни детски и училищни хорове. По-късно се влюбих в литературата и драмата. Така в 8 клас продължих пътя си в театрална школа, която ми даде много повече отколкото очаквах и се превърна в мой втори дом. Там осъзнах че искам да прекарам живота си на сцената. След което записах актьорско майсторство в учебния театър в Благоевград. Сърцето ми обаче не успя да се откаже от литературата и дълго време се разкъсвах между нея и театъра. Наскоро обаче осъзнах че светът в който живеем не е черно-бял, той е пълен с нюанси, които макар и различни се допълват идеално. По същия начин, това което изпълва сърцето ни никога не е само едно и всичко, което е в него, ни прави това, което сме. Именно затова вярвам,че един екип в театъра е добър тогава когато всеки от членовете му блести със своя уникална светлина,а на сцената горят като едно.“

 

Силвия Владимирова

29749480_2099901276955017_2325581388146099263_o

„Силвия, на 22 години, родена в Благоевград. От съвсем малка имах други планове за живота си. Такива, които далеч не бяха свързани с театър. С течение на обстоятелствата, пред мен се отвори друга вратичка и се откри път, по който не се поколебах да тръгна. И така, започнах да живея нов живот, да разкривам какви ли не светове, да опознавам прекрасни хора, занимаващи се с това изкуство. Едно от нещата, които театърът ме накара да прозра у себе си, са емоциите. Понякога съм свръх емоционална. Мисля, че не бих оцеляла ако не почувствам всичко съществуващо. Така е и на сцената. С актьорите и публиката, която е в салона. Когато актьорът чувства и зрителят го наблюдава, тогава се създава и обменя необяснимата, но приятна енергия между тях.“

Иван Хр. Иванов

27912840_2071676076444204_4149901879705102731_o

Роден на 17.06.1995 в град Етрополе. Още преди да тръгне на училище се научава да чете и така се ражда първата му страст – книгите.
Родителите му го записват в детската библиотека в Етрополе и докато работят, Иван чете книжка след книжка и така след първия си компютър успява да открие нова страст – филмите и сценичните изкуства.
Тогава започва и момента на осъзнаването за него че играта, различните герои, възможността и свободата да бъдеш всичко и всеки, да откриваш нови светове, да можеш свободно да правиш неща, които в живота не би могъл е именно истинското му призвание.
Често излиза с колелото си по Етрополските полянки и реки, именно тогава играел в собствения си театър.
През 2014г. кандидатства в ЮЗУ и така го приемат Актьорско майсторство за драматичен театър. Така той преоткрива театъра като изкуство и желанието да се занимава с него става все по-силно. Там разбира,че не само може да бъде всичко, но и че с театъра и киното, може да даде толкова много от себе си на хората.
Проблемите са много, а решенията толкова малко.
Иска да е част от решенията а не от проблемите. С днешна дата за него предстои да завърши с випуск 2018 в класа на доцент Огнян Спиров и няма търпение да направи първите си крачки в изкуството с Гестус и приятели!!!

Таня Янчева

„Родена във Варна и израснала сред полъха на морския бриз, звука на вълните, парещия пясък и нестихващите крясъци на чайките. Никога не съм изпитвала страх от морето, защото още от ранна възраст знаех точно накъде искам да плувам. Хоризонтът изглеждаше безкраен и трудно достижим, но това никога не ме е спирало. Не винаги водата е била бистра и тиха, много пъти съм усещала как нещо ме дърпа към дъното, но страстта и желанието ми да достигна целите си винаги са ми помагали да изплувам на повърхността с нови сили. Аз съм една сложна емоционална личност, която трудно може да бъде разбрана. Реалността ме напряга, за това често обичам да отплувам нанякъде и да се потопя в един друг по – хармоничен за мен свят – светът на изкуството. Харесвам всичко романтично, артистично и мистично.“

Катерина Велчева

DSC_4107
Катерина Велчева

„Това съм аз – Катерина. Върл оптимист, който все още вярва в доброто у хората. Мечтател. Любопитен и отворен към света човек, дълбоко отдаден на семейството, приятелите си…и театъра. Жертвоготовна, борбена, отговорна и същевременно хаотична, понякога леко объркана и припряна личност. С две думи: странна птица. Обичам сладката умора след дълга репетиция ( усещането да си пълноценен ), обичам да танцувам (чудесен начин за изразходване на негативна енергия), обичам съня (дори малко повече, отколкото е необходимо), обичам…просто обичам. Имах честта да съм студент в последния клас на прекрасния Човек, актьор и педагог – проф. Венцеслав Кисьов. Той положи основите и ми даде начален тласък в магията, наречена Театър. След завършването на бакалавърската ми степен по Актьорско майсторство през 2016г., без колебание, още същата година записах магистратура – Театрална режисура. Художественият ни ръководител – д-р. Николай Ламбрев – Михайловски ме провокира да погледна отвъд възможностите си, за да творя, мисля, действам и да повярвам в себе си.“