Роден е на 17 април 1971 година в Благоевград, България. Внук на заслужилия артист Илия Георгиев Бръчков и правнук на Георги Илиев Бръчков, създател на Горноджумайския театър.

През 1993 г. печели конкурс за сценаристи на предаването „Каналето“ на Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов. Завършва НАТФИЗ през 1996 г. в класа на Атанас Илков и Вера Стефанова, Енчо Данаилов, Пламен Кьорленски и Рубен Гарабедян. Работи с режисьорите Мони Шварц и Теди Москов. Същата година е изпратен в Кралски национален театър в Лондон. Изследва „Глобус“ – театърът на Уилям Шекспир. Работи със Съни Сънински до 1998 г. През 2002 г. завършва за режисура. Реализира за деца „Майчина сълза“ и „Грехът на дядо Иван“ от Ангел Каралийчев, „Мечо Пух“ от А. А. Милн и „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

През 2007 г., организира, посреща и провежда 8 часов лекционен маратон с проф. Филип Котлър, бащата на маркетинга, в подкрепа на каузата си за съвременна българска култура.Посрещане на проф. Филип Котлър в България

От 2008 г. до 2017 г. поставя и реализира 10 пиеси на Уилям Шекспир:

1. „Много шум за нищо“
2. „Сън в лятна нощ“
3. „Укротяване на опърничавата“
4. „Ромео и Жулиета“
5. „Комедия от грешки“
6. „Венецианският търговец“
7. „Двамата Веронци“
8. „Веселите уиндзорки“
9. „Напразни усилия на любовта“
10. „Дванадесета нощ“

Участва в телевизионния сериал „Недадените“ през 2013 година с ролята на депутат вносител на Закона за защита на нацията. През 2017 година е поканен от продуцента и режисьор на „Възвишение“, Виктор Божинов.

От 2018 г. съвместно с МОН и директори на български училища в чужбина, изработва програма за поддържане и развитие на българския език на основата на театралната методология.

,,Пътникът ‘’ (съчинен от танц и театър)
изследва психологическата разруха на човека, който е обезпокоен от терзанието на неговата душа, неговите мисли.
Терзанието от несправедливостта, която виждат очите му.
Човек живее според мислите си. Страха към нещо ново е породен от нашите мисли. Границите съществуват единствено и само в нашите мисли.
Въпросът е, може ли човек да избяга от мислите си?
На всеки от нас през живота му се появява някаква светлинка, на която трябва да и се доверим“ – из ,, Пътникът ‘’.

Уважаеми членове,

Управителният съвет на сдружение „ГЕСТУС“ , на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ, свиква Общо събрание на 29.10.2021 г. от 12:00 ч. в 101 ст. на Народно читалище „Никола Вапцаров“ гр. Благоевград, пл. Македония 1, при следния дневен ред:
1 т. Гласуване на председател на УС на сдружението.
2 т. Гласуване на членове в УС на сдружението. 
3 т. Гласуване промяна на адресната регистрация на сдружението.
4 т. Гласуване освобождаване и приемане членове на сдружението.

Канят се всички членове на сдружението да присъстват на Общото събрание лично или чрез упълномощен представител.

При липса на кворум на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, Общо събрание ще се проведе в същия ден, на същото място при същия дневен ред един час по-късно, в 13:00 ч.

Гр. Благоевград                                                                                       Председател на УС:
28.09.2021.г.                                                                                             Илона Господинова

„Занимавам се с всякакъв вид изкуство от малка. Първа ме плени музиката и заедно с нея израснах в различни детски и училищни хорове. По-късно се влюбих в литературата и драмата. Така в 8 клас продължих пътя си в театрална школа, която ми даде много повече отколкото очаквах и се превърна в мой втори дом. Там осъзнах че искам да прекарам живота си на сцената. След което записах актьорско майсторство в учебния театър в Благоевград. Сърцето ми обаче не успя да се откаже от литературата и дълго време се разкъсвах между нея и театъра. Наскоро обаче осъзнах че светът в който живеем не е черно-бял, той е пълен с нюанси, които макар и различни се допълват идеално. По същия начин, това което изпълва сърцето ни никога не е само едно и всичко, което е в него, ни прави това, което сме. Именно затова вярвам,че един екип в театъра е добър тогава когато всеки от членовете му блести със своя уникална светлина,а на сцената горят като едно.“

 

„Занимавам се с всякакъв вид изкуство от малка. Първа ме плени музиката и заедно с нея израснах в различни детски и училищни хорове. По-късно се влюбих в литературата и драмата. Така в 8 клас продължих пътя си в театрална школа, която ми даде много повече отколкото очаквах и се превърна в мой втори дом. Там осъзнах че искам да прекарам живота си на сцената. След което записах актьорско майсторство в учебния театър в Благоевград. Сърцето ми обаче не успя да се откаже от литературата и дълго време се разкъсвах между нея и театъра. Наскоро обаче осъзнах че светът в който живеем не е черно-бял, той е пълен с нюанси, които макар и различни се допълват идеално. По същия начин, това което изпълва сърцето ни никога не е само едно и всичко, което е в него, ни прави това, което сме. Именно затова вярвам,че един екип в театъра е добър тогава когато всеки от членовете му блести със своя уникална светлина,а на сцената горят като едно.“

 

„Силвия, на 22 години, родена в Благоевград. От съвсем малка имах други планове за живота си. Такива, които далеч не бяха свързани с театър. С течение на обстоятелствата, пред мен се отвори друга вратичка и се откри път, по който не се поколебах да тръгна. И така, започнах да живея нов живот, да разкривам какви ли не светове, да опознавам прекрасни хора, занимаващи се с това изкуство. Едно от нещата, които театърът ме накара да прозра у себе си, са емоциите. Понякога съм свръх емоционална. Мисля, че не бих оцеляла ако не почувствам всичко съществуващо. Така е и на сцената. С актьорите и публиката, която е в салона. Когато актьорът чувства и зрителят го наблюдава, тогава се създава и обменя необяснимата, но приятна енергия между тях.“

„Родена във Варна и израснала сред полъха на морския бриз, звука на вълните, парещия пясък и нестихващите крясъци на чайките. Никога не съм изпитвала страх от морето, защото още от ранна възраст знаех точно накъде искам да плувам. Хоризонтът изглеждаше безкраен и трудно достижим, но това никога не ме е спирало. Не винаги водата е била бистра и тиха, много пъти съм усещала как нещо ме дърпа към дъното, но страстта и желанието ми да достигна целите си винаги са ми помагали да изплувам на повърхността с нови сили. Аз съм една сложна емоционална личност, която трудно може да бъде разбрана. Реалността ме напряга, за това често обичам да отплувам нанякъде и да се потопя в един друг по – хармоничен за мен свят – светът на изкуството. Харесвам всичко романтично, артистично и мистично.“

„Това съм аз – Катерина. Върл оптимист, който все още вярва в доброто у хората. Мечтател. Любопитен и отворен към света човек, дълбоко отдаден на семейството, приятелите си…и театъра. Жертвоготовна, борбена, отговорна и същевременно хаотична, понякога леко объркана и припряна личност. С две думи: странна птица. Обичам сладката умора след дълга репетиция ( усещането да си пълноценен ), обичам да танцувам (чудесен начин за изразходване на негативна енергия), обичам съня (дори малко повече, отколкото е необходимо), обичам…просто обичам. Имах честта да съм студент в последния клас на прекрасния Човек, актьор и педагог – проф. Венцеслав Кисьов. Той положи основите и ми даде начален тласък в магията, наречена Театър. След завършването на бакалавърската ми степен по Актьорско майсторство през 2016г., без колебание, още същата година записах магистратура – Театрална режисура. Художественият ни ръководител – д-р. Николай Ламбрев – Михайловски ме провокира да погледна отвъд възможностите си, за да творя, мисля, действам и да повярвам в себе си.“